Аз си тръгвам, Българийо!

Частичка си взех, 

дълбоко в душата я скрих.

Да напомня за теб - като свещ да гори,

и в душата да пали искри.

Взех си сол от морето,

хляб от полето, 

от Балкана си взех вечността.

Вятърът тръгна със мен,

да разкаже за тебе

в моята нова страна.

А гората вековна клони протегна,

вплете ги в моите коси

и ми даде безстрашно сърце

и във него песен хайдушка звучи.

Да си тръгна от теб

аз не мога, Родино!

Ти си в мен, ти си мойта душа,

аз съм просто една от безкрайните

малки Българии днес по света!