Аз съм България!
Аз си тръгвам, Българийо!
Частичка си взех,
дълбоко в душата я скрих.
Да напомня за теб - като свещ да гори,
и в душата да пали искри.
Взех си сол от морето,
хляб от полето,
от Балкана си взех вечността.
Вятърът тръгна със мен,
да разкаже за тебе
в моята нова страна.
А гората вековна клони протегна,
вплете ги в моите коси
и ми даде безстрашно сърце
и във него песен хайдушка звучи.
Да си тръгна от теб
аз не мога, Родино!
Ти си в мен, ти си мойта душа,
аз съм просто една от безкрайните
малки Българии днес по света!
© Гълъбина Георгиева All rights reserved.
