29.07.2006 г., 15:42

Аз съм чертичка от времето

1.1K 0 18
Аз съм чертичка от времето,
само минутка,
миг си откраднах от него
и бях щастлива!
Времето ме гледа навъсено
някак под вежди,
нима съм измамила него
и май ми се сърди!
Нали съм минутка, изтичам
през пръстите с пясъка,
а можех да бъда и друго,
но щях ли да бъда щастлива?
Удар...  гняв във очите -
 - разкаяние търсещо прошка!
В моите потичат сълзите,
търсещи има ли грешка?
Пак се усмихвам през сълзи
и се надсмивам над него,
колко глупави грешки
в своята ревност допуска!
Да, аз съм минутка,
миг откраднах от времето,
този миг  равен на вечност
ще живее в сърцето ми!









Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....