Аз съм чертичка от времето
само минутка,
миг си откраднах от него
и бях щастлива!
Времето ме гледа навъсено
някак под вежди,
нима съм измамила него
и май ми се сърди!
Нали съм минутка, изтичам
през пръстите с пясъка,
а можех да бъда и друго,
но щях ли да бъда щастлива?
Удар... гняв във очите -
- разкаяние търсещо прошка!
В моите потичат сълзите,
търсещи има ли грешка?
Пак се усмихвам през сълзи
и се надсмивам над него,
колко глупави грешки
в своята ревност допуска!
Да, аз съм минутка,
миг откраднах от времето,
този миг равен на вечност
ще живее в сърцето ми!
© Евгения Тодорова All rights reserved.