Patrizzia (Надежда Ангелова)
2183 18513
19.07.2024 г., 19:16 ч.  

Аз съм дивата болка, чернея в стърнищата 

  Поезия » Философска
127 2 4

Стари влъхви опърпани дните горещите,
в пепелищата ровят, миришат на смърт и на дим,
а очите в им празни раздели са срещите,
след които не знаем дори накъде да вървим.

 

Те в душите отглеждат пожари и гарвани,
аз ги следвам притихнала, сякаш в кошмар и насън.
Не остана до мене наивното вярване,
че небето е близо. Изгарям отвътре навън.

 

Аз съм дивата болка, чернея в стърнищата,
но дълбоко в душата ми, има със сигурност знам,
кълнче хилаво някакво, храни го нищото,
на надежда и обич... Е, колкото мога ще дам,

 

за да слезе небето на хвърлей от нивите,
да засвети дъга, след молитвата моя за дъжд.
Стари влъхви, вървете, там дето отивате,
аз била съм и върнах се... Пускат ме само веднъж...

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??