В очите ти падам.
Сякаш камък на шията
ми тежи и надолу тегли.
Няма да ме удавиш
нито в тъжния стих,
нито в мислите си оплетени.
Знам, че мене си чакал.
Цял живот си ме търсил
в съня си.
Аз съм Ева. Но ябълката
ти ще трябва да я откъснеш.
Венцислава Симеонова
© Венцислава Симеонова Всички права запазени