22.08.2018 г., 11:58 ч.

Аз съм лоша! 

  Поезия
735 5 17

Научила се е Райна

на една вселенска тайна.

Да обича врага!

Страданието му

да я изпълва с тъга.

Как е успяла, не знам.

Бог ни го е заръчал,

но не го правим и ме е срам.

За красив и уютен свят мечтае Драго.

Че кой не иска това?!

Но... различни сме всички,

макар родени с любяща душа!

Така е! Всички се раждаме добри!

После, това, онова става 

и виж, човекът се е променил.

Станал е зъл и жесток! 

Решил е, че от другите е по-висок!

Че може да мачка души и мечти!

Че може чужди съдби да руши!

И...как да го обичаш този враг?

Как пред злобата му да прегънеш крак?

Как да съчувстваш на негово страдание?

Аз страдам, когато жертвите му отвръщат

с мълчание!

 

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Отдавна предъвквам в ума си темата. Какво значи да си добър? Как да си успешен и щастлив, без да газиш по другите? Колко си отговорен за уюта, сигурността и красотата на света и какво правиш, за да е такъв? Да прощаваш ли и колко? За това, опитах с мерена реч да споделя част  от мислите си. Благодаря на Райна и Драго, че ме провокираха. Дай Боже повече такива провокации!

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Руми. Дълго се опитвах да се виня за грешките на другите. За това, че бодат очите и душата ми, че отнемат животи, здраве, бъдеще. На края си проумях вината. Твърде лесно прощавам! Твърде лесно оправдавам! А, не бива!
  • Привет, Бени! Все още съм на мнение, че да съчувствам мога, но да простя непростимото не. Всеопрощаването развращава.
  • Размисли предизвиква стихът ти, Мими! Когато човек осъзнае, че не е по-добър от другите и че и той има слабости, тогава е по-лесно да прости и да съчувства дори на враговете си...
  • Така е.
  • Добрината идва отвътре. Не всеки е готов да е добър. Юда е предал Йешу от срам. И завист, че Йешу е по-добър от него. Понякога трябва да внимаваме на кого прощаваме, за да не се превърнем в жертви на човешките страх и глупост.
  • Блгодаря ти, Петър!
  • поклон...
  • Здравейте, Светле и Доче! Има много за и против двете концепции. Абсолютно права си, Светле! Може добър човек да стори лошо. Неволно, от незнание, от невнимание, от страх... Може и обратното. Това ме обърква. Всъщност, не слагам етикети на хората, а на постъпките им. И друго ме обърква. Бог е казал да не съдим, инак ще ни съдят. Съденето е негова работа. Но сам е предложил на юдеите да си изберат съдии, които да помгат в управлението на царя. Има цяла глава в библията Съдии! Познавам силата на прошката за прощаващия! Знам и как се отразява тя върху човека, склонен да руши правила. Обичам ви, момичета, а е толкова рано, да ви товаря с такива мисли! Хубав ден ви желая!
  • Хората не са лоши по презумпция. Лоши са постъпките им. Добър човек може да стори зло другиму, както и недобър да стори добро.Но лично аз харесвам библейското "око за око..."
  • Здравей! Радвам се, че се отби!
  • Лош не е като да си зъл. Особено в самоопределението, което е част от пътя на осъзнаването. Наминах за да те поздравя...
  • Не знам какво съм, Райне, но по тази тема мислих много. И.... само се обърках повече. Да, Светулчице! Много опълченски хъс нося. Много време посветих да го укротя, но той, дяволът, все гледа да се покаже! Точно това ме тормози, Таня! Как да простиш непростимото? Нали, като прощаваш всичко и винаги, виновният все ще си повтаря вините и прошката ни няма да има цена? Той никога няма да се поправи! А, за жертвите? Каква да кажем за тях? Да не говорим за ефекта на доминото върху свързаните с виновния и жертвата... Много ми е важна тази тема! Наистина! Благодаря ви, че сте се постарали. Прочели сте, коментирали....
  • ех, Маргаритке - как ме озадачи и впечатли!? Направо си фурия!
  • Не си лоша, а вероятно е от гена, може да си потомка на някой опълченец.
  • Интересно е, как да простиш нещо непростимо наистина... това е избор. Поздрави !
  • Дай, Боже, повече такива споделени мисли! Чудно е станало! Поздрави!
Предложения
: ??:??