Научила се е Райна
на една вселенска тайна.
Да обича врага!
Страданието му
да я изпълва с тъга.
Как е успяла, не знам.
Бог ни го е заръчал,
но не го правим и ме е срам.
За красив и уютен свят мечтае Драго.
Че кой не иска това?!
Но... различни сме всички,
макар родени с любяща душа!
Така е! Всички се раждаме добри!
После, това, онова става
и виж, човекът се е променил.
Станал е зъл и жесток!
Решил е, че от другите е по-висок!
Че може да мачка души и мечти!
Че може чужди съдби да руши!
И...как да го обичаш този враг?
Как пред злобата му да прегънеш крак?
Как да съчувстваш на негово страдание?
Аз страдам, когато жертвите му отвръщат
с мълчание!
© Маргарита Ангелова Всички права запазени