Aug 22, 2018, 11:58 AM

Аз съм лоша!

  Poetry
903 5 17

Научила се е Райна

на една вселенска тайна.

Да обича врага!

Страданието му

да я изпълва с тъга.

Как е успяла, не знам.

Бог ни го е заръчал,

но не го правим и ме е срам.

За красив и уютен свят мечтае Драго.

Че кой не иска това?!

Но... различни сме всички,

макар родени с любяща душа!

Така е! Всички се раждаме добри!

После, това, онова става 

и виж, човекът се е променил.

Станал е зъл и жесток! 

Решил е, че от другите е по-висок!

Че може да мачка души и мечти!

Че може чужди съдби да руши!

И...как да го обичаш този враг?

Как пред злобата му да прегънеш крак?

Как да съчувстваш на негово страдание?

Аз страдам, когато жертвите му отвръщат

с мълчание!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Ангелова All rights reserved.

Отдавна предъвквам в ума си темата. Какво значи да си добър? Как да си успешен и щастлив, без да газиш по другите? Колко си отговорен за уюта, сигурността и красотата на света и какво правиш, за да е такъв? Да прощаваш ли и колко? За това, опитах с мерена реч да споделя част  от мислите си. Благодаря на Райна и Драго, че ме провокираха. Дай Боже повече такива провокации!

Comments

Comments

  • Благодаря, Руми. Дълго се опитвах да се виня за грешките на другите. За това, че бодат очите и душата ми, че отнемат животи, здраве, бъдеще. На края си проумях вината. Твърде лесно прощавам! Твърде лесно оправдавам! А, не бива!
  • Привет, Бени! Все още съм на мнение, че да съчувствам мога, но да простя непростимото не. Всеопрощаването развращава.
  • Размисли предизвиква стихът ти, Мими! Когато човек осъзнае, че не е по-добър от другите и че и той има слабости, тогава е по-лесно да прости и да съчувства дори на враговете си...
  • Така е.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...