6.12.2017 г., 0:22  

Аз съм някъде там ...

875 8 14

Аз съм някъде там, ...

между залези-изгреви,

където тишината е тъй осезаема.

И е толкова светло

в окръжността  на мечтите ми,

с пътечка ухание от алени макове.

 

Аз съм някъде там, ...

между две многостишия,

влюбено сгушена в слънчеви думи.

И прегръщам съдбовно

онзи шепот  в сърцето ми,

лудо пробягващ след завоя на миналото.

 

Аз съм някъде там, ...

в светлината на бъдещeто ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Г Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря от сърце за отзива, Valentina Pancheva!
  • Елегантна и искрена поезия - изповед.... Поздравления!
  • Доче, слънчеви са твоите светлостишия. Благодаря за усмивката!
  • "Ти си някъде там..."
    в светлината на тъмното,
    в топлината на зимата...
    Във дъха подир стръмното
    и трохите нестигнали
    до гърлата на птиците,
    но превърнали в ноти
    всяка капка в ресниците
    Ти си част от живота...

    Аплодисменти, адаш!
  • Лия, тези думи са благословия за всеки, който пише поезия! Благодаря ти от сърце! Моите най-искрени благодарности и на Ренета Първанова и Sunny_EL за споделените мнения, изпълнени с топлина и красиви пожелания.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....