Dec 6, 2017, 12:22 AM  

Аз съм някъде там ...

  Poetry » Love
877 8 14

Аз съм някъде там, ...

между залези-изгреви,

където тишината е тъй осезаема.

И е толкова светло

в окръжността  на мечтите ми,

с пътечка ухание от алени макове.

 

Аз съм някъде там, ...

между две многостишия,

влюбено сгушена в слънчеви думи.

И прегръщам съдбовно

онзи шепот  в сърцето ми,

лудо пробягващ след завоя на миналото.

 

Аз съм някъде там, ...

в светлината на бъдещeто ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Г All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря от сърце за отзива, Valentina Pancheva!
  • Елегантна и искрена поезия - изповед.... Поздравления!
  • Доче, слънчеви са твоите светлостишия. Благодаря за усмивката!
  • "Ти си някъде там..."
    в светлината на тъмното,
    в топлината на зимата...
    Във дъха подир стръмното
    и трохите нестигнали
    до гърлата на птиците,
    но превърнали в ноти
    всяка капка в ресниците
    Ти си част от живота...

    Аплодисменти, адаш!
  • Лия, тези думи са благословия за всеки, който пише поезия! Благодаря ти от сърце! Моите най-искрени благодарности и на Ренета Първанова и Sunny_EL за споделените мнения, изпълнени с топлина и красиви пожелания.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...