14.07.2015 г., 23:07

Аз съм песен

711 0 8

Аз съм песен

 

Звездите са пътуващите залези

на любовта, която ни отнесе,

отблясъчни и никак алени,

но натежали от вълнение.

 

Повява вятър из Вселената

и, дъхав, с песента на птици

оглася клоните на времето.

И ръси цветове, тресчици...

 

Плодовете въртят се към залеза.

Пълзим върху плодна кора.

И семето дава началото.

Сега то лети с песента.

 

И птицата тръгна, за изгрева.

Повъртя се във кръг и се спря.

И залезът ходи след нея.

Но с утро посреща го тя.

 

Животът ѝ е песен.

Животът е една красива песен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Песен! Да, звучи като песен и същевременно рисуваш картина! Веднъж ме бяха попитали: "Ако беше нещо различно, неодушевено, какво щеше да бъдеш?" Отговорих: Може би стих или песен. Хареса ми - хубава песен съчетана с пейзаж.
  • Благодаря, comeon (Септември ), че се отби при мен и коментира Вярвам ти, и още как, но на този етап пиша по усет, една-две прочетени статии за стихоплетство и любов към поезията (макар може би да съм чела прекалено малко стихове, за да не е смешно подобно твърдение). „Качествена“ поезия ще пропиша може би някой ден, за сега се забавлявам и правя първи стъпки Предварително се извинявам, ако не оправдая очакванията ти. Поздрави!
  • Благодаря, Мисана! Ти си ми голяма подкрепа. Поетичният прогрес си струва, доколкото е свързан с развиването на гласа на птицата в мен, а засега го усещам така Желая ти една красива, песенна вечер!

    Василка, радвам се, че хареса! Вярвам, че животът на птицата е песен дори когато замлъкне

    Анастасия, благодаря! Идеята се заформи, докато се извисявах сред вятъра по шосетата, кацнала на велосипед, така че май трябва да съм му наистина признателна, че не отвея думите от главата ми докато стигна до вкъщи

    Фреди, чудничка, копнежна вечер ти желая
  • Чудничко,копнежно стихче
    а сега погледни към фотография
    Поздрав!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....