Аз съм прѝстан...
Не харесвам покорни жени,
с нисък тон във знак на съгласие.
Направи ми кръвта да кипи,
както само ти можеш. Добра си!
Не обичам уют с тишина.
Мен, покоят така ме успива.
Разкрещи се! Бъди ураган!
Обожавам, когато си дива!
Да си огън, пожар, земетръс!
Да си моята луда стихия!
И във у̀кор, размахваща пръст,
да си мислиш, че потъвам с гемиите...
Аз такава те искам! Сега!
Неразумна. Със страст. Нелогична.
Да прегръщаш със двете бедра,
а с ръцете си са̀мо да ме събличаш!
Не харесвам покорни жени...
Точно, ясно, Теб предпочитам!
Нямам бряг за мътни води.
Аз съм пристан за твоето обичане!..
Стихопат.
(DannyDiester)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
