6.09.2007 г., 11:53

Аз съм си!

1.2K 0 10
                                                               на Петя - приятелката ми,
                                                               защото е обичам!!!


Хриле на риба,
без кислорода на водата си,
душата ми преплита кости!
От блатото,
по ноктите ми - кал!
(нали ми казвахте, че съм такава).
Гризах ги, а беше захар
прегоряла, но запазила вкуса си!
Целофанът на денят ми - смачкан.
Усмихвах се, но вий не виждахте!
А аз чувах ви смеха,
когато пред вас вървях!
Морал посявахте - еднакъв!
А аз събирах слюнката ви в паничка,
когато цъкахте с език.
Покапвах във зениците ви свят,
да ВИДИТЕ греха ми към децата ми!
(кръстени на различни имена).
И, безразлична
към всякаква мимикрия,
се втурвах из степта,
не криеща главата си във дюна!
И без сходство
със другите край мен,
ще спра, когато свърши ми следата!
А... ТЕ - децата ми,
оставащи след всичките ми дни,
без срам да затворят очите ми!

06. 09. 2007 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Женина Богданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...