jenina1962 (Женина Богданова)
104 1134
Sep 6, 2007, 11:53 AM

Аз съм си! 

  Poetry
1011 0 10
                                                               на Петя - приятелката ми,
                                                               защото е обичам!!!


Хриле на риба,
без кислорода на водата си,
душата ми преплита кости!
От блатото,
по ноктите ми - кал!
(нали ми казвахте, че съм такава).
Гризах ги, а беше захар
прегоряла, но запазила вкуса си!
Целофанът на денят ми - смачкан.
Усмихвах се, но вий не виждахте!
А аз чувах ви смеха,
когато пред вас вървях!
Морал посявахте - еднакъв!
А аз събирах слюнката ви в паничка,
когато цъкахте с език.
Покапвах във зениците ви свят,
да ВИДИТЕ греха ми към децата ми!
(кръстени на различни имена).
И, безразлична
към всякаква мимикрия,
се втурвах из степта,
не криеща главата си във дюна!
И без сходство
със другите край мен,
ще спра, когато свърши ми следата!
А... ТЕ - децата ми,
оставащи след всичките ми дни,
без срам да затворят очите ми!

06. 09. 2007 г.

© Женина Богданова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??