Приятелите - уж вечно са до нас...
Но изведнъж изпадат в захлас
от нови, интересни хора,
което за мен се равнява на отрова...
Болно ми е да те гледам така -
уморен от живота, седейки настрана...
Не мога да позная новите ти очи -
начина ми посочи!
Различен си - не е както преди...
Какво те мъчи, ми кажи.
Да, аз съм старата ти приятелка!
Малко по-различна, по-улегнала,
но все още приятелка!
Ако трябва, пак ще те науча да се доверяваш,
без на лоши мисли да се поддаваш...
Искам само твоята усмивка
отново на лицето ти да грее,
а не тъгата там да тлее...
© Яна Христова Всички права запазени