Приятелите - уж вечно са до нас...

Но изведнъж изпадат в захлас

от нови, интересни хора,

което за мен се равнява на отрова...

Болно ми е да те гледам така -

уморен от живота, седейки настрана...

Не мога да позная новите ти очи -

начина ми посочи!

Различен си - не е както преди...

Какво те мъчи, ми кажи.

Да, аз съм старата ти приятелка!

Малко по-различна, по-улегнала,

но все още приятелка!

Ако трябва, пак ще те науча да се доверяваш,

без на лоши мисли да се поддаваш...

Искам само твоята усмивка

отново на лицето ти да грее,

а не тъгата там да тлее...