29.10.2008 г., 0:48

Аз съм ти палитрата

1.1K 0 26

 

Аз съм ти палитрата

          (на Единия Владо)

 

 

 

Нали съм ти казала - въздухът си ми.

Без тебе дишам по необходимост.

Аз съм ти Амазония -

дива и прелъстителна,

ще ти стигна

до края на дните ти.

Аз съм ти верният пътеводител.

Аз съм твоята звезда Вечерница.

Ако до мен се притиснеш -

звездоброец си.

Аз съм ти палитрата.

Ще можеш ли да ме нарисуваш.

От перата на птица

и с топлина от светулки

изплети ми най-нежната люлка.

Нарисувай ме.

Обичай ме.

Сега.

Днес.

В тази минута.

...

Ако не можеш да обичаш -

ще ти покажа как.

Ако не знаеш да се вричаш -

ще те науча.

Ако не искаш да ме видиш -

ще се събудиш някой ден

принуден сам да нарисуваш

най-живописния си акварел.

По памет.

 

 

BLUE&Elton Jhon-Sorry...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • по-хубаво от това...здраве...
    прегръщам те с обич...ти си щастие...
  • Щастието ти лъха от творбата
    Бъди така... Завинаги!
  • Много съм щастлива, момичета! Невероятно, но факт! Пърхам пеперудено от щастие! Благодаря ви! Вальо, на теб най-много ти се израдвах - разгеле, събудил си се! (Да не би от страх, че заплаших да дойда да те будя лично в Елин Пелин ) Русин, ти пък какво се оплакваш - на теб съм ти най-вярна дружка
  • "От перата на птица
    и с топлина от светулки
    изплети ми най-нежната люлка."

    много ми хареса
  • "Аз съм твоята звезда Вечерница.

    Ако до мен се притиснеш -

    звездоброец си."
    Поздравления Звездна!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...