6.07.2017 г., 21:34 ч.

Аз съм тук. 

  Поезия » Акростихове
734 0 2

А​​​​​​​​​​​​​​​такувам тъжните мисли и

Знам, че дълго ще ме боли. 

Свличам се отново на земята. 

Ъгълът е толкова самотен. 

Мисля си за нас и

Това, което можехме да имаме. 

Усещам още студените ти ръце, 

Които никога повече няма да ме докосват. 

© Мариела Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??