Атакувам тъжните мисли и
Знам, че дълго ще ме боли.
Свличам се отново на земята.
Ъгълът е толкова самотен.
Мисля си за нас и
Това, което можехме да имаме.
Усещам още студените ти ръце,
Които никога повече няма да ме докосват.
© Мариела Георгиева Все права защищены