Аз съм твоята пожизнена есен
Ха, представи си... че няма да ме има...
нито утре, нито днес, нито вчера...
Чужди ще идват в бялата зима.
Гледащите през теб ще те намерят.
Може би ще придирят... за словото,
което съм рекъл, когато бълнувах.
Може би, ще ме ядат отново...
Пепел остана, което сънувах...
Чудеса не се случват... малки и сладки...
Няма и приказки... Зимно е време...
Амнезия е обхванала незабравките.
Ледено слънце в очите ми дреме.
Самотата ще стане змията гърмяща.
Злобно ще съска, там, по нощите.
Ще стряска в съня им всичките спящи.
Студена пот ще тече по плещите.
Ха, представи си... че вече ме няма...
нито утре, нито днес и нито вчера.
Принцът и Пепеляшка са просто измама...
Хлебец и вино са ни вечерята...
Представи ли си?! Малко трябва за песен...
Аз съм тук и занийде не бързам...
Аз съм твоята пожизнена есен
и на коленете ми, с ръце, те превързвам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
