Аз съм твоята пожизнена есен
Ха, представи си... че няма да ме има...
нито утре, нито днес, нито вчера...
Чужди ще идват в бялата зима.
Гледащите през теб ще те намерят.
Може би ще придирят... за словото,
което съм рекъл, когато бълнувах.
Може би, ще ме ядат отново...
Пепел остана, което сънувах...
Чудеса не се случват... малки и сладки...
Няма и приказки... Зимно е време...
Амнезия е обхванала незабравките.
Ледено слънце в очите ми дреме.
Самотата ще стане змията гърмяща.
Злобно ще съска, там, по нощите.
Ще стряска в съня им всичките спящи.
Студена пот ще тече по плещите.
Ха, представи си... че вече ме няма...
нито утре, нито днес и нито вчера.
Принцът и Пепеляшка са просто измама...
Хлебец и вино са ни вечерята...
Представи ли си?! Малко трябва за песен...
Аз съм тук и занийде не бързам...
Аз съм твоята пожизнена есен
и на коленете ми, с ръце, те превързвам...
© Красимир Дяков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Видях те... Сред всички забързани,
някак величествено стоиш
и светиш от обич, превързваш...
Другият образ е смътен,
но гори... и ти гориш... -
Ще се сетиш ли защо са мълчаливите шестици? Вероятно, защото и на другите са им свършили думите като на мен.... Уникален си!! Уникален!!
-
Добър ден, Краси!
Болезнени думи болезнно чувство създават и целия текст е пропит с него.Все още се случват чудеса,когато повярваш, когато ги търсиш.
Най-добрия .лекар, когото познавам за болестта си, това съм Аз.
Човеци сме, защото сме борбени! Желая ти здраве и ведро настроение! -
С Анна!
-
Много хубав стих!
Както само ти можеш да го пресъздадеш!
Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Имам усещането, че всяка написана дума ще развали магията.