24.01.2011 г., 9:17

...аз съм вече пясък

1.8K 0 43

Рисувай ми рими, рисувай със думи по мене .

Не искам аз вятър, пясъчна съм, ще ме отвее.

В моята пустиня има само застинало време.

В мрака ми няма надежди и слънце не грее.

 

Писна ми... само от дарове с криво усмихване.

Всеки празник посрещам в сърцето със трясък.

Вятър ми носиш, после мълчиш до пресищане,

ще се задавиш от него...аз съм вече пясък.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николина Милева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • " Вятър ми носиш, после мълчиш до пресищане,
    ще се задавиш от него...аз съм вече пясък. "

    Не мога да опиша възхищението си!
  • Задавящ пясък си,Ники!
    Всичко е в ръцете на ветровете...
    Поздрави и много усмивки!
  • Ники, стихът е хубав! Поздравявам те за него, а коментарът нека е от по-компетентните
  • Харесах пясъка, Ники.
  • refab(Фабер) - аз не съм ти,ти не си аз.Виж Рим.6:16 ; Мат.6:24 ; Лука17:10 ."призвание".Лягам и ставам с Бога(канарата Ми)-niki(велик е само ЕДИН!)Успешна седмица.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...