Аз също съм бряг...
Аз също съм бряг...
Урожай несъбрали, мечтите ми
изгорели стърнища преброждат...
Любовта? - Тя си тръгна разплакана,
отначало - докрай невъзможна.
Закопнели, намятат очите ми
мек воал - теменужния зрак.
Две нозе, изнурени от скитане,
спират своя безпаметен бяг...
И усещам познато привличане:
лента сребърна кани ме пак,
там, където желан и обичан е
от вълните скалистият бряг.
Бряг суров и безкрайно различен:
остри зъбери, дивни стени;
безмълвен, спокоен, разсичащ
колебливите морски вълни.
Те, навярно такъв го обичат:
непристъпен и горд, затова
коленичат, избухват, полягат, изричат
в пяна шепотна страстни слова...
Сетне тръгват смирени, заситили
зажаднели за твърд сетива.
В кадифената пазва таят песъчинки;
Късчета плът от брега.
* * *
Аз също съм Бряг, вкаменен от тъга,
натежал от вменена вина...
Дали би поела с товара от дните ми,
най-добрата и нежна вълна?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмил Нешев Всички права запазени
!
