Brezar111 (Людмил Нешев)
81 1006
29.06.2013 г., 12:24 ч.  

Аз също съм бряг... 

  Поезия » Любовна
1061 1 15

                           

                               Аз също съм бряг...

 

 

             Урожай несъбрали, мечтите ми

             изгорели стърнища преброждат...

             Любовта? - Тя си тръгна разплакана,

             отначало - докрай невъзможна.

 

             Закопнели, намятат очите ми

             мек воал - теменужния зрак.

             Две нозе, изнурени от скитане,

             спират своя безпаметен бяг...

 

            И усещам познато привличане:

            лента сребърна кани ме пак,

            там, където желан и обичан е

            от вълните скалистият бряг.

 

            Бряг суров и безкрайно различен:

            остри зъбери, дивни стени;

            безмълвен, спокоен, разсичащ

            колебливите морски вълни.

 

            Те, навярно такъв го обичат:

            непристъпен и горд, затова

            коленичат, избухват, полягат, изричат

            в пяна шепотна страстни слова...

 

            Сетне тръгват смирени, заситили

            зажаднели за твърд сетива.

            В кадифената пазва таят песъчинки;

            Късчета плът от брега.

 

                         *          *          *

 

            Аз също съм Бряг, вкаменен от тъга,

            натежал от вменена вина...

            Дали би поела с товара от дните ми,

            най-добрата и нежна вълна?

                                                                                                  

                             

 

 

© Людмил Нешев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??