15.04.2010 г., 7:00

Аз те нося в сърцето си

1.6K 0 19

Аз те нося в сърцето си

и не искам да знам,

че отдавна до мене те няма,

ветрове днес се молят

във нашия храм,

под ръждясала, куха камбана.

 

Няма свещи, икони,

светена вода,

даже Господ замалко излязъл,

не, не ми е сърдит,

просто не е готов,

още мислел какво да ми каже.

 

Все по-малко боли,

че ми липсваш дори

във съня на най-лютата зима,

продължавам да вярвам,

че единствен си ти

във сърцето ми, без да те има.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивон Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • даже Господ замалко излязъл,
    не, не ми е сърдит,
    просто не е готов,
    още мислел какво да ми каже.
    онзи ли, дето е в нас?
    поздравления!
  • Наистина си обич!
  • При теб принцесо няма как да не се спре човек и му става хубавоооооо,и си някъде далече но ние вярваме...БЛАГОДАРЯ!!!ПОЗДРАВ И ТОПЛИНКА!!!
  • красиво е и силно
  • Ивонче, много е нежен стихът ти! Натъжава чувствеността му!!!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...