Аз те нося в сърцето си
и не искам да знам,
че отдавна до мене те няма,
ветрове днес се молят
във нашия храм,
под ръждясала, куха камбана.
Няма свещи, икони,
светена вода,
даже Господ замалко излязъл,
не, не ми е сърдит,
просто не е готов,
още мислел какво да ми каже.
Все по-малко боли,
че ми липсваш дори
във съня на най-лютата зима,
продължавам да вярвам,
че единствен си ти
във сърцето ми, без да те има.
© Ивон All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
