Аз те обичах... но ти не ме разбра!
Ти ме гледаш с толкова омраза...
сякаш черна скръб е била при теб.
Тя е по красива от мен -
тъй преценил си ти.
Ти стоеше на кея и гледаше красивото море,
и мислеше си, може би, за нейните кафеви очи.
Но никога недей забравя, че вечна обич нийде няма!
Все нещо ще ви раздели.
Животът е мръсен и знай -
трябва да бъдеш предвидлив.
Ти ще се върнеш при мен, но ще бъде късно, твърде късно...
Аз сърцето си на друг ще подаря, защото аз те обичах,
но ти не ме разбра...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартина Калинова Всички права запазени
