А З Т Е Т Ъ Р С Е Х
Аз те търсех от ранното утро.
Аз те търсех и чаках безкрай.
Аз те чувствах преди да те зная
и към теб непрестанно вървях.
Вярвах някъде тебе те има,
моя чиста и свята любов.
В жарко лято, в студената зима,
през пясък и преспи вървях.
Днес те имам, макар и да зная,
че летен дъжд само си ти,
но жадно поглъщам водата,
че в преход светът се върти.
© Стойна Димова Всички права запазени