А З Т Е Т Ъ Р С Е Х
Аз те търсех от ранното утро.
Аз те търсех и чаках безкрай.
Аз те чувствах преди да те зная
и към теб непрестанно вървях.
Вярвах някъде тебе те има,
моя чиста и свята любов.
В жарко лято, в студената зима,
през пясък и преспи вървях.
Днес те имам, макар и да зная,
че летен дъжд само си ти,
но жадно поглъщам водата,
че в преход светът се върти.
© Стойна Димова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
