А З Т Е Т Ъ Р С Е Х
Аз те търсех от ранното утро.
Аз те търсех и чаках безкрай.
Аз те чувствах преди да те зная
и към теб непрестанно вървях.
Вярвах някъде тебе те има,
моя чиста и свята любов.
В жарко лято, в студената зима,
през пясък и преспи вървях.
Днес те имам, макар и да зная,
че летен дъжд само си ти,
но жадно поглъщам водата,
че в преход светът се върти.
© Стойна Димова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
