15.11.2008 г., 20:30

Аз...Ти...

717 0 1

Как бързо ме замени,
как лесно ме забрави...

 

Когато ме лъжеше в очите,
болката прикривах в гърдите.
Исках да викам, да крещя
колко болка и тъга крия.

 

Защо хората трябва да са добри,
щом всеки ги захвърля сами?
От лицето капят кървави сълзи,
но ти не ги виждаш... нали?

 

Вътре в мен нещо бушува,
иска да крещи, но никой не го чува,
сякаш света иска да преобърне,
доброто в миг да се върне.

 

Колко пъти аз подавах ръка,
колко пъти горях в ада...

 

Говорех, но не ме чуваше,
сякаш не проумяваше
как ни заливат яростни вълни,
не знам за теб, но аз горях в пламъци.

 

Обвиняваш ме, че съм забравила,
че приятелството съм оставила.
Заплашваш ме, че ще съжалявам...
но как стигнахме до тук... не проумявам.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...