Nov 15, 2008, 8:30 PM

Аз...Ти... 

  Poetry
536 0 1

Как бързо ме замени,
как лесно ме забрави...

 

Когато ме лъжеше в очите,
болката прикривах в гърдите.
Исках да викам, да крещя
колко болка и тъга крия.

 

Защо хората трябва да са добри,
щом всеки ги захвърля сами?
От лицето капят кървави сълзи,
но ти не ги виждаш... нали?

 

Вътре в мен нещо бушува,
иска да крещи, но никой не го чува,
сякаш света иска да преобърне,
доброто в миг да се върне.

 

Колко пъти аз подавах ръка,
колко пъти горях в ада...

 

Говорех, но не ме чуваше,
сякаш не проумяваше
как ни заливат яростни вълни,
не знам за теб, но аз горях в пламъци.

 

Обвиняваш ме, че съм забравила,
че приятелството съм оставила.
Заплашваш ме, че ще съжалявам...
но как стигнахме до тук... не проумявам.

 

© Александра Николова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??