Как бързо ме замени,
как лесно ме забрави...
Когато ме лъжеше в очите,
болката прикривах в гърдите.
Исках да викам, да крещя
колко болка и тъга крия.
Защо хората трябва да са добри,
щом всеки ги захвърля сами?
От лицето капят кървави сълзи,
но ти не ги виждаш... нали?
Вътре в мен нещо бушува,
иска да крещи, но никой не го чува, ...