23.07.2008 г., 20:39

Аз, той и тишината...

1K 1 33
             Аз, той и тишината...

Устните - тръпнещи в неравен ритъм...
думите - накъсват тишината...
Имаш ли Любов - не смея да те питам...
Коя съм? - Просто непозната!...

Стоиш смутен - желания прозират...
сърцата - пеещи камбани...
А ти, Любов - несбъдната умираше...
в началото на моите признания!...

Устните - говорещи мълчания...
задъхано се лутат между срички...
Не ме ли помниш? - Аз съм тишината...
вечната позната - непозната!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...