Jul 23, 2008, 8:39 PM

Аз, той и тишината...

  Poetry » Love
1K 1 33
             Аз, той и тишината...

Устните - тръпнещи в неравен ритъм...
думите - накъсват тишината...
Имаш ли Любов - не смея да те питам...
Коя съм? - Просто непозната!...

Стоиш смутен - желания прозират...
сърцата - пеещи камбани...
А ти, Любов - несбъдната умираше...
в началото на моите признания!...

Устните - говорещи мълчания...
задъхано се лутат между срички...
Не ме ли помниш? - Аз съм тишината...
вечната позната - непозната!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...