Аз, той и тишината...
Устните - тръпнещи в неравен ритъм...
думите - накъсват тишината...
Имаш ли Любов - не смея да те питам...
Коя съм? - Просто непозната!...
Стоиш смутен - желания прозират...
сърцата - пеещи камбани...
А ти, Любов - несбъдната умираше...
в началото на моите признания!...
Устните - говорещи мълчания...
задъхано се лутат между срички...
Не ме ли помниш? - Аз съм тишината... ...