Аз тръгнах си...
Ядосан от лъжата бе тогава -
и с право, с право може би.
Но трябваше ли да ме удариш?
Нима проблема с това реши?
Аз тръгнах си,
без нищо да ти кажа.
Макар да осъзнавах, че греша.
Макар да те обичах още -
предпочетох бягството да избера.
Тогава исках да забравя,
че присъстваш в живота ми.
Но не можех сили да набавя,
да се срещна с теб "очи в очи".
Аз тръгнах си
и счетох, че това е края.
Надявах се, че няма да боли.
Почувствала моментната омраза,
повярвах, че тя ще ме спаси.
Ала в заблуда бях голяма.
Ненавистта ми просто се изпари.
Но връщане назад - не, няма.
Сама съм в любовта и ме боли.
Поисках отново да те видя.
Да бъде всичко както преди.
Да забравим всички дрязги
и историята ни да продължи.
И чаках, чаках да ми се обадиш.
Да ме потърсиш, но уви.
Чакането бе напразно -
бързо ме забрави ти.
А времето използвах,
за да размишлявам аз.
Направих пълна равносметка
на всичко, случило се между нас.
Колкото и да ми е трудна,
истината е една -
щом разбирателство между ни няма,
любовта не е достатъчна.
Аз тръгнах си,
а исках да остана.
Но в очите ми напираха сълзи.
Отвори ти в сърцето ми голяма рана
и дълго, дълго ще кърви.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Всички права запазени
