Аз в депресия
Мълча. Пред мен седят прострени -
вестник стар и ноти разпилени...
Кафето горчиво сковава главата
и всякаш търси от мен отплата.
Думите глъхнат в мрака себичен,
а животът минава край мен безразличен.
Зелен етикет с мрачна усмивка
напомня за сладката отровна напивка...
която спасява духа заробен,
останал кат спомен от шепот лъжовен..
Седя... Край мен се води борба
невъзможна за свободата желана,
но и тъй невидяна.
В ненужна драма се лутаме двама,
а лампата прашна
крие мисъл страшна.
Пълзя и треперя...
от страх скована,
но не свалям роклята от желязо продрана.
Крещя... Тишината задава неясни въпроси...
към душата сломена като къща опожарена..
Светът е удавен,животът прояден,
но щом си роден - на хората си задължен... -
да продължаваш ден след ден... -
да се скиташ сам, смутен..
И да търсиш смисъл скрит или
случайно зад шкафа затрит.. -
докато вятърът не те понесе...
мъртъв или на прах стрит...
.........ит...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Keri Fortunate Всички права запазени
