22.03.2023 г., 13:17

Аз вода съм

776 4 7

Кой твърди, че съм само от кал?
Някой, който човека е хванал
и го мачкал без милост и жал.
Бях вода и вода ще остана...

В моите клетки е сбрана тъга
от космическа бяла снежинка.
Бях вода и от мойта снага
се отделят зрънца на купчинки.

Пролет крия се в цветен полен,
като бисер блестя сред тревата.
Аз вода съм. До сетния ден
ще се връщам с роса във земята.

В късна есен пък ставам слана.
Само слънцето вяло ме топли.
Бях вода, а сега съм застлан
път, превеждащ над някаква пропаст.

Аз вода съм. Ще бъда вода
и когато светът си отива.
Пренебрегвайки сутрин студа,
си оставам нетленна и жива.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Пети!
  • Благодаря!
  • Хубава поезия!!!
  • Благодаря ви!
  • Прекрасен стих!
    "Аз вода съм. До сетния ден
    ще се връщам с роса във земята."

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...