22 мар. 2023 г., 13:17

Аз вода съм

775 4 7

Кой твърди, че съм само от кал?
Някой, който човека е хванал
и го мачкал без милост и жал.
Бях вода и вода ще остана...

В моите клетки е сбрана тъга
от космическа бяла снежинка.
Бях вода и от мойта снага
се отделят зрънца на купчинки.

Пролет крия се в цветен полен,
като бисер блестя сред тревата.
Аз вода съм. До сетния ден
ще се връщам с роса във земята.

В късна есен пък ставам слана.
Само слънцето вяло ме топли.
Бях вода, а сега съм застлан
път, превеждащ над някаква пропаст.

Аз вода съм. Ще бъда вода
и когато светът си отива.
Пренебрегвайки сутрин студа,
си оставам нетленна и жива.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Пети!
  • Благодаря!
  • Хубава поезия!!!
  • Благодаря ви!
  • Прекрасен стих!
    "Аз вода съм. До сетния ден
    ще се връщам с роса във земята."

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...