Аз вода съм
Кой твърди, че съм само от кал?
Някой, който човека е хванал
и го мачкал без милост и жал.
Бях вода и вода ще остана...
В моите клетки е сбрана тъга
от космическа бяла снежинка.
Бях вода и от мойта снага
се отделят зрънца на купчинки.
Пролет крия се в цветен полен,
като бисер блестя сред тревата.
Аз вода съм. До сетния ден
ще се връщам с роса във земята.
В късна есен пък ставам слана.
Само слънцето вяло ме топли.
Бях вода, а сега съм застлан
път, превеждащ над някаква пропаст.
Аз вода съм. Ще бъда вода
и когато светът си отива.
Пренебрегвайки сутрин студа,
си оставам нетленна и жива.
© Елия All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Пети!
-
Хубаво
-
Благодаря!
-
Хубава поезия!!!
-
Благодаря ви!
-
Прекрасен стих!
"Аз вода съм. До сетния ден
ще се връщам с роса във земята." -
Проникновено! И аз си го пожелах! Благодаря!
-
"Аз вода съм. До сетния ден
ще се връщам с роса във земята."❤️
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
