Аз вода съм
Кой твърди, че съм само от кал?
Някой, който човека е хванал
и го мачкал без милост и жал.
Бях вода и вода ще остана...
В моите клетки е сбрана тъга
от космическа бяла снежинка.
Бях вода и от мойта снага
се отделят зрънца на купчинки.
Пролет крия се в цветен полен,
като бисер блестя сред тревата.
Аз вода съм. До сетния ден
ще се връщам с роса във земята.
В късна есен пък ставам слана.
Само слънцето вяло ме топли.
Бях вода, а сега съм застлан
път, превеждащ над някаква пропаст.
Аз вода съм. Ще бъда вода
и когато светът си отива.
Пренебрегвайки сутрин студа,
си оставам нетленна и жива.
© Елия All rights reserved.
