22 mar 2023, 13:17

Аз вода съм

  Poesía
779 4 7

Кой твърди, че съм само от кал?
Някой, който човека е хванал
и го мачкал без милост и жал.
Бях вода и вода ще остана...

В моите клетки е сбрана тъга
от космическа бяла снежинка.
Бях вода и от мойта снага
се отделят зрънца на купчинки.

Пролет крия се в цветен полен,
като бисер блестя сред тревата.
Аз вода съм. До сетния ден
ще се връщам с роса във земята.

В късна есен пък ставам слана.
Само слънцето вяло ме топли.
Бях вода, а сега съм застлан
път, превеждащ над някаква пропаст.

Аз вода съм. Ще бъда вода
и когато светът си отива.
Пренебрегвайки сутрин студа,
си оставам нетленна и жива.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Пети!
  • Благодаря!
  • Хубава поезия!!!
  • Благодаря ви!
  • Прекрасен стих!
    "Аз вода съм. До сетния ден
    ще се връщам с роса във земята."

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....