(аз-ЪТ): крайна дестинация
рисувам ръце които ме прегръщат
а после
извайвам устни
които шептят обичам те
извънромантичната ми програма съдържа
две кайсии на ден
четири очи и две опашки
няколко думи
драпащи да се превърнат в стих
слънце над витоша
сини кецове
сладолед
снимки на залези
няколко повдигания на веждите
и зарядно за телефон
аз съм вентилатор
и ще ти духам
преди лягане
преди ставане
за да те разхлаждам
да те сгрявам
за да са ти изпразнени делниците
от неравноделно мрънкане
на крива маса
с анасонови лозунги
кой от кой по-битов
и неепилиран
ще напълня джобовете ти
със здравей и довиждане
аз съм буркан
с кубчета захар
за да са ми сладки целувките
аз съм чекмедже
със забравени дрънкулки
шоколад със 70% какао
за да са ти горчиво-блажени привечерите
слънчогледови семки
по площада за гълъби
листата по двора на село есенно време
далматиновото дърво по средата
и пясък
между зъбите на лятото
между хавлията и бедрата ми
лягам на пода
разтвори ме внимателно
прелиствай ме
гънка по гънка
извивка след точка
и ме преграждай с тялото си
направи ме храм
да се моля да не спираш
да направим нощта
по-добрата половина
аз съм папирус
подпиши ме с размах
и си отивай веднага
обичам да късам на парченца
всичко хартиено
следващият път си намери
дигитална красавица
и не ме занимавай с глупости
аз отивам да пиша
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепър Формаджи Всички права запазени
!
