линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
22.01.2018 г., 11:54 ч.

(б) 

  Поезия » Любовна
442 6 11

С моите ангели другаруваш и ти.

Знаеш по нещичко за живота им.

Как са родени. От какво ги боли.

 

Храниш ги. Галиш ги. И лекуваш.

Та нали, ако те се кротко споминат,

навикът да съм с теб, да си с мен,

 

вероятно внезапно би те отминал?

И?! Те(б) плаши, до смърт, този обрат.

Леко, по малко, накланяш везните-

 

ни да си лек, нито да станеш отрова-

и се молиш: да оцелее и днес този човек.

С помощ твоя, нека сам изкопае си гроба.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Гавраил, понякога в живота е по-добре отговорът да ни намери тогава, когато сме готови да понесем товара му, нали? Прошката и разбирането са много по-силни от желанието за мъст, според мен.
    Рени, понякога е по-добре да не спираш да обичаш онзи, който е готов сам да се нарече предател вместо приятел.
    Благодаря Ви! Бъдете щастливи!
  • Наистина, оставя без думи!
    Поздравление, Светле!
  • Впечатли ме но да ти призная краят остана за мен неразбран.
    Желание за мъст?
  • Поздрави, Силве!
  • Силно въздействащ стих, Светле! Поздрави!
  • Искам да благодаря на всички Ви - за оставеното в коментарното поле, за добавянето в любими и най-вече за това, че и днес се отбихте на моята страничка. Стойчо, напоследък денят се върти около приключването на едно и подготовката на друго. Знаеш как е - като обясняваш по цял ден кое как се прави, после въобще не ти се пише. Наистина се радвам, че наминавате... Сърдечни поздрави на всички!
  • Страхотно!
  • Интересно описано. Поздрави, Лина!
  • О,това е твърде прочувствено!
    Поздравления,Лина-Светлана!
    Все по-малко пишеш,все повече те четем...
    Така се ражда самородно злато!
  • Хубаво...
  • Без думи!
Предложения
: ??:??