С моите ангели другаруваш и ти.
Знаеш по нещичко за живота им.
Как са родени. От какво ги боли.
Храниш ги. Галиш ги. И лекуваш.
Та нали, ако те се кротко споминат,
навикът да съм с теб, да си с мен,
вероятно внезапно би те отминал?
И?! Те(б) плаши, до смърт, този обрат.
Леко, по малко, накланяш везните-
ни да си лек, нито да станеш отрова-
и се молиш: да оцелее и днес този човек.
С помощ твоя, нека сам изкопае си гроба.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Прошката и разбирането са много по-силни от желанието за мъст, според мен.
Бъдете щастливи!
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
