С моите ангели другаруваш и ти.
Знаеш по нещичко за живота им.
Как са родени. От какво ги боли.
Храниш ги. Галиш ги. И лекуваш.
Та нали, ако те се кротко споминат,
навикът да съм с теб, да си с мен,
вероятно внезапно би те отминал?
И?! Те(б) плаши, до смърт, този обрат.
Леко, по малко, накланяш везните-
ни да си лек, нито да станеш отрова-
и се молиш: да оцелее и днес този човек.
С помощ твоя, нека сам изкопае си гроба.