26.05.2010 г., 22:03

*б*ч*м

1.3K 0 6

Щом искаш тези пръсти,
смъкни ме от тополата
и ме увий във сенките на залеза.
Щом искаш моите завивки,
ела и разлисти косите ми
и ме вземи във тихото си тяло.
И отнеси ме там, където
времето е спряло,
не се надвиква с птиците
и се завръща огледално.


Щом цялото ми искаш,
ела при мен на Сириус.

От там ще клатим Слънцето,

 с Любов и еднозаедно.

@

@

@

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари


  • petinka67 (Петя Кръстева): 15-06-2010г. 09:56
    Щом казваш, "еднозаедно" ще разклатим Лятното Слънцестоене!
    Поздрави!

    ами докато отговоря и то дошло време за зимното слънцестоене - айде него да клатим!

    същото трябва да кажа и на 100-годишният:
    670301 (ПГ ): 26-05-2010г. 22:08
    Брех!
  • Щом казваш, "еднозаедно" ще разклатим Лятното Слънцестоене!
    Поздрави!
  • ти си моята ерес, от където и да те погледа

  • графитът на сърцето не чупи
    остави небето – нека те поиска
    водопаден си, моя тежка вода,
    облак заседнал в гърлото на лятото
    по кожата на вятъра ме потърси
    във всички пустини аз съм новата ерес
    пращя по шевовете
    кимоното ми стяга

    сглоби ме от дъжд и от хаос
    ти си шерпът на моето тяло
  • най-искрено благодаря на всички коментирали. Идва Лятно Слънцестоене - трябва да го разклатим малко...

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...