26.05.2010 г., 22:03

*б*ч*м

1.3K 0 6

Щом искаш тези пръсти,
смъкни ме от тополата
и ме увий във сенките на залеза.
Щом искаш моите завивки,
ела и разлисти косите ми
и ме вземи във тихото си тяло.
И отнеси ме там, където
времето е спряло,
не се надвиква с птиците
и се завръща огледално.


Щом цялото ми искаш,
ела при мен на Сириус.

От там ще клатим Слънцето,

 с Любов и еднозаедно.

@

@

@

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари


  • petinka67 (Петя Кръстева): 15-06-2010г. 09:56
    Щом казваш, "еднозаедно" ще разклатим Лятното Слънцестоене!
    Поздрави!

    ами докато отговоря и то дошло време за зимното слънцестоене - айде него да клатим!

    същото трябва да кажа и на 100-годишният:
    670301 (ПГ ): 26-05-2010г. 22:08
    Брех!
  • Щом казваш, "еднозаедно" ще разклатим Лятното Слънцестоене!
    Поздрави!
  • ти си моята ерес, от където и да те погледа

  • графитът на сърцето не чупи
    остави небето – нека те поиска
    водопаден си, моя тежка вода,
    облак заседнал в гърлото на лятото
    по кожата на вятъра ме потърси
    във всички пустини аз съм новата ерес
    пращя по шевовете
    кимоното ми стяга

    сглоби ме от дъжд и от хаос
    ти си шерпът на моето тяло
  • най-искрено благодаря на всички коментирали. Идва Лятно Слънцестоене - трябва да го разклатим малко...

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...