бч*м

Poetry » Love

1.3K 0 6

Щом искаш тези пръсти,
смъкни ме от тополата
и ме увий във сенките на залеза.
Щом искаш моите завивки,
ела и разлисти косите ми
и ме вземи във тихото си тяло.
И отнеси ме там, където
времето е спряло,
не се надвиква с птиците
и се завръща огледално.

Щом цялото ми искаш,
ела при мен на Сириус.

От там ще клатим Слънцето,

с Любов и еднозаедно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ANG (Ангел)

petinka67 (Петя Кръстева): 15-06-2010г. 09:56
Щом казваш, "еднозаедно" ще разклатим Лятното Слънцестоене!
Поздрави!

ами докато отговоря и то дошло време за зимното слънцестоене - айде него да клатим!

същото трябва да кажа и на 100-годишният:
670301 (ПГ ): 26-05-2010г. 22:08
Брех!

2010-11-14T16:48:51+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Щом казваш, "еднозаедно" ще разклатим Лятното Слънцестоене!
Поздрави!

2010-06-15T09:56:03+03:00
ANG (Ангел)

ти си моята ерес, от където и да те погледа

2010-05-28T21:50:12+03:00
mariq-desislava (Десислава Атанасова)

графитът на сърцето не чупи
остави небето – нека те поиска
водопаден си, моя тежка вода,
облак заседнал в гърлото на лятото
по кожата на вятъра ме потърси
във всички пустини аз съм новата ерес
пращя по шевовете
кимоното ми стяга

сглоби ме от дъжд и от хаос
ти си шерпът на моето тяло

2010-05-28T08:57:59+03:00
ANG (Ангел)

най-искрено благодаря на всички коментирали. Идва Лятно Слънцестоене - трябва да го разклатим малко...

2010-05-27T06:34:17+03:00