В душата място има
Крачка по крачка, година след година
животът приближава своя край,
но душата мъдра спомени скрила,
настанила ги мило, като във рай!
На всеки е дала име на цвете
и всичко за него вече тя знае,
кога ще порасне и дали ще свети,
ароматно красиво до края!
Така из безкрая, в себе си носи,
тази от нас сътворена алея,
а ние не трябва никога боси,
в страх и болка да живеем.
В душата място за спомени има,
тя за това е безсмъртна, нали,
защото за нея, те са гориво,
не свършващо никога почти!
Трябва със нея да сключим облог,
нека се грижи за нашата алея,
а двама с тебе в достоен живот,
нови цветя ще засеем!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
