Защо сърцето ми не трепва?

Отиваш си, а мен не ме боли!

Уж бяхме дали вечна клетва

във онзи хубав ден в зори!

Но ти си отиваш и аз не ти преча -

нека е тъй, щом ти си решила така!

Но днес всичко мое - и цвят и надежда

се вля в една сива и мътна река!

Ех,спомняш ли си времето предишно-

с теб бяхме двама на морския бряг-

дори времената всесилни, годишни

не ни разделиха с властна ръка.

Умът ми разбира те отлично -

отишла си при друг, идеален човек -

красив, изискан, симпатичен,

с товар на времето по-лек.

Той те разбира и даже отлично,

обаче моята душа

това намира неприлично -

изчезнеш и потънеш във нощта!

Останах сам на този звезден остров

в галактика наречена Любов,

и плач, сълзи и болка явна, остра

ще бъдат с мен през моя сив живот.

Поплаках си и попремина

на моето сърце завеяно със сняг.

Но няма да проправиш ти пъртина

и тук да се завърнеш пак.

Забравена е старата ни клетва

от онзи хубав ден в зори!

Все тъй сърцето ми не трепва!

Само до кръв душата ме боли!