Mariamrad (Мария Радкова)
33 156
6.02.2008 г., 21:48 ч.

* * * 

  Поезия » Философска
907 0 16

 

 

 

 

 


Излишното душата ощетява
и душни са ненужните неща.
Излишеството даже наскърбява
и тегли ни към гняв и пустота.

Звучи невероятно, ала няма
на дълго пиршество да издържим.
Все повече разкошът разболява
и пак от жад мъчителна горим.

Във свойта жизнерадост се задавям
и моят смях отчаяно искри.
Сред глупавата, празната забава,
самотността усещам как души.

Но кой ли в самота ще оцелее?
Не съм сама, Духът ми ме следи.
Самотник сред самотници живея.
Подкрепа имам, а не ме теши…

Къде греша? Изгубено детето
ридае в мен сред шумните тълпи.
Подкрепата е само във Сърцето!
Защо тогава то така скърби?!

© Мария Радкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??