* * *
Излишното душата ощетява
и душни са ненужните неща.
Излишеството даже наскърбява
и тегли ни към гняв и пустота.
Звучи невероятно, ала няма
на дълго пиршество да издържим.
Все повече разкошът разболява
и пак от жад мъчителна горим.
Във свойта жизнерадост се задавям
и моят смях отчаяно искри.
Сред глупавата, празната забава,
самотността усещам как души.
Но кой ли в самота ще оцелее?
Не съм сама, Духът ми ме следи.
Самотник сред самотници живея.
Подкрепа имам, а не ме теши…
Къде греша? Изгубено детето
ридае в мен сред шумните тълпи.
Подкрепата е само във Сърцето!
Защо тогава то така скърби?!
© Мария Радкова All rights reserved.
