***
817
0
0
Знай, не те чакам тебе, Любов,
като светулка на моето рамо,
като сън в лятна нощ под покров
от звезди на вселенско начало.
Не те чакам и в пролетен цвят,
от вятър-художник отбрулен,
нито в дива млада трева,
във стихия някаква влюбен.
Но те искам да дойдеш, Любов,
такава антично-безсмъртна,
защото само чрез тебе, Любов,
аз - за тебе възкръсвам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Дайлянова Всички права запазени
