Oct 14, 2010, 9:36 PM

***

  Poetry » Love
816 0 0

Знай, не те чакам тебе, Любов,

като светулка на моето рамо,

като сън в лятна нощ  под покров

от звезди на вселенско начало.

 

Не те чакам и в пролетен цвят,

от вятър-художник отбрулен,

нито в дива млада трева,

във стихия някаква влюбен.

 

Но те искам да дойдеш, Любов,

такава антично-безсмъртна,

защото само чрез тебе, Любов,

аз - за тебе възкръсвам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава Дайлянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...